П Е Т И Ц И Я

Ние, подписалите тази петиция, граждани, учени и университетски преподаватели в Република България, протестираме срещу проекта за „Закон за развитие на академичния състав”, преминал на първо четене в Народното събрание и категорично настояваме Министерският съвет да го изтегли преди второ четене.

Считаме, че законът ще доведе до безпрецедентнo и катастрофалнo сваляне на качеството, и на практика - до унищожаването, на науката и висшето образование в страната. Мотивите за това искане са изложени в приложената по-долу декларация на Гражданскотo движение за защита на науката и образованието в България, иницииралo тази подписка.

Напомняме, че против конкретните положения в този закон, и най-вече против самата му философия, се изказаха в декларации най-сериозните научни и учебни институции в Република България - Българската академия на науките и Софийският университет Кл. Oхридски. Срещу закона се произнесоха и Съюзът на българските учени, Съюзът на физиците в България, както и изявени учени в редица публикации и изказвания в медиите.

Тези институции не само, че не бяха консултирани при подготовката на закона, но и всички съществени поправки, предложени от тях преди скорострелното му внасяне на първо четене в Народното събрание, бяха пренебрегнати. Бяха пренебрегнати и мненията на младите колеги, изказани в социологическите проучвания, направени по инициатива на екипа, подготвял предишни варианти на този закон.

Настояваме този закон да бъде изцяло преработен със същественото участие на учени със световно признати постижения. Eкип, в който участниците да стоят открито с имената си, и в който водещо да бъде участието на научните звена в страната, доказали се с реалния си принос в обучението и науката.

Настояваме научната общност, а не тесен анонимен кръг около министъра, да има определяща роля и в подготовката на проектите за всички останали закони, отнасящи се до развитието на висшето образование и науката в Република България.

Категорично не приемаме арогантното поведение спрямо научната общност, демонстрирано от м-р Игнатов, самообявил се за единствен «държател на ноу-хауто» за необходимите реформи. С поведението си той само потвърждава съмненията, че това е един откровено лобистки закон, съобразен с равнището, и направен на равнището, на десетките слаби учебни заведения, нароени през последните 20 години, много от които са просто едни печатници на дипломи. Под претекста за наистина необходимите реформи, «търговците се развилняха в храма на науката».



Д Е К Л А Р А Ц И Я

на Гражданското движение за защита на науката и образованието в България


От години висшето образование и науката в България са в непрестанно задълбочаваща се криза. Наследената от минали времена нормативна уредба е далеч от европейските и световни модели и отблъсква с тежките си процедури, непрозрачността си и многото изключения при прилагането й. Ниският обществен престиж и жизнен стандарт прави научната и академична кариера непривлекателна за завършващите висше образование, не стимулира творческата им активност, и вместо това само поощрява „изтичането на мозъци” в катастрофални за страната мащаби. Оскъдните, непрозрачно и неефективно разпределени ресурси, разпилени между над 50 университета, повечето на изключително ниско научно равнище, не осигуряват конкурентно качество на научните и образователни резултати. Очевидно е, че този възел от проблеми може да бъде разплетен единствено с решителни и добре обмислени действия.

Яхнали вълната на изострените обществени очаквания за коренна промяна в уредбата на висшето образование и науката у нас, авторите на проекта за „Закон за развитие на академичния състав” и анонимните им съветници се опитват да прокарат текст, който не постига никоя от декларираните цели и не само не решава, но и задълбочава съществуващите проблеми. Наистина:

1. Всяка децентрaлизация задължително трябва да се предшества от строг подбор, чрез независима акредитация с международно участие, на учебните и научни звена, които да имат право да дават степени и длъжности. Упоритият отказ от определянето на минимален праг на научно равнище на кандидати за степен и длъжност, специфичен за всяка област и в сила за всички конкурси, неминуемо ще повлече понижаване на качеството на образователната и научна продукция, противно на заклинанията на авторите на проекта, че точно те са малцината „избрани”, които „държат „ноу-хау-то” и „по силата на редица обстоятелства виждат как ще се развият нещата 20-30 години напред”. Налага се убеждението, че всичко това се прави, за да получат степен и длъжност лица, за които и минималните изисквания са непосилно високи.

2. Предлаганата нова нормативна уредба не се доближава до съвременните европейски или световни модели, защото представлява механична смесица от взаимоизключващи се заемки от различни образци: пълната автономия на американските университети, но без задължителната строга и подробна акредитация на всеки 5 години; заимстваната от Германия, но целенасочено изпразнена от съдържание градация доцент – професор; обявяването на доктората за висша научна степени, когато в цял свят това е степен, явяваща се естествен завършек на образованието, и пр. и пр.

3. Без съпътстващи мерки за гарантиране на високо научно ниво, опростяването на процедурите и по-бързият ход на кариерното развитие на новите попълнения в академичния състав няма да допринесат с нищо за повишаването на тяхната конкурентноспособност. На предпочитания от вносителите военен език: армия, в която всички редници са произведени в полковници, не става по-боеспособна.

4. Премахването на градацията в научните степени свежда кариерния растеж единствено до заемане на по-висока длъжност и с това закрепостява учените към едно висше училище и ограничава мобилността им и реализацията на техния пълен изследователски потенциал. Едновременно с това се създават условия както за административен произвол върху младите учени, така и за трудно контролируеми корупционни практики при получаване на висшите академични длъжности.

Проектозаконът беше набързо утвърден на заседанието на Министерския съвет от 9.12.2009 г. в отсъствието на Министър-председателя със смехотворния мотив на председателстващия заседанието, че „това наистина е една голяма стъпка да се възстанови българската наука, да се възстановят традициите и да бъде такава, каквато е била преди последните двадесет години разруха”, т.е. преди началото на демократичните промени у нас!

Гражданското движение за защита на науката и образованието решително призовава Министерския съвет да изтегли от Народното събрание проекта за „Закон за развитие на академичния състав”. Настояваме този проект да бъде основно преработен с участието на академичната общност, в пакет с проектите за промени в „Закона за висшето образование” и „Закона за насърчаване на научните изследвания”!

Декларацията по съдържание и дух е приета с единодушие на срещата-дискусия на движението 11 януари 2010 г. в зала 210 на Химическия факултет, СУ „Климент Охридски“.

Гражданско движение за защита на науката и образованието в България
http://nauka2007.org/2010/


Материали:

1. пълният текст на стенограмата на МС от 09.12.09 (към проблема се отнася т.33):
http://pris.government.bg/prin/document_view.aspx?DocumentID=PU7WUMEDGyMNr9A8rxaopg==;

2. пълният текст на стенограмата на НС от 18.12.09:
http://www.parliament.bg/?page=plSt&lng=bg&SType=show&id=654;

3. списък с материали, депозирани пред комисията:
http://www.parliament.bg/?page=ns&lng=bg&nsid=5&action=show&Type=docs&gid=232.

4. главната страница на БАН с Декларацията на Общото събрание на БАН и на Събранието на академиците и член-кореспондентите:
http://www.bas.bg/

5. писмото на Ректора на СУ
http://www.uni-sofia.bg/docs/pr/Pismo_rector_deklaracia.pdf
(има и Декларация на Академичния съвет на СУ)

6. линк към страницата на Съюза на учените в България
http://www.usb-bg.org/Bg/diskusionen%20klub.htm