ГРАЖДАНСКА ПЕТИЦИЯ
СРЕЩУ ПОСЕГАТЕЛСТВОТО над
ГРАНД-ХОТЕЛ и КОНЦЕРТНА ЗАЛА “БЪЛГАРИЯ”, СОФИЯ

за спасяване на съществуващия комплекс от Гранд хотел, ресторант, сладкарница и концертна зала "България" на бул. "Цар "Освободител"
№ 4 в София от осъществяване на инвестиционното намерение на БТДС за надстрояването и превръщането му в комплекс „Гранд България”

До Кмета на София
До Министъра на културата
До Министъра на регионалното развитие и благоустройството
До Националния съвет за опазване паметници на културата
До Председателя на Народното събрание на РБългария

До Дипломатическите мисии в РБългария
До чуждестранните културни центрове в РБългария:
Британски Съвет, Френски културен институт,
Гьоте институт, Институт “Сервантес”
С искане за подкрепа от Международните централи на ДОКОМОМО, ИКОМОС към ЮНЕСКО

Уважаеми Дами и Господа,
През последните години София загуби редица паметници на културата. Причините - не паднали бомби, а безпринципно и комерсиално поведение на съгласувателните институции. Загубихме Старата община, къщата на Мушанов, на Георгов, на Швамберг, част от Античния театър и много други. Сега обаче се посяга към една от емблематичните сгради на София от периода на Модернизма — Комплекс “България”. Ако в София има запазен ансамбъл от представителни исторически сгради — това е бул. “Цар Освободител”. Точно там “БТ Девелопмънт сървисиз” възнамерява да изгради нов комплекс от търговски обекти, офиси и апартаменти без респект към съществуващия паметник на културата от национално значение.
Комплексът на Гранд-хотел с концертна зала "България" и вътрешната градина е изграден след конкурс от 1932 г. за доходна сграда на Чиновническото застрахователно дружество, заемаща ъгъла на бул. "Цар Освободител" и ул. "Г. Бенковски". Проектът на архитектите Станчо Белковски и Иван Данчов печели първа премия, защото успява не само да удовлетвори най-точно функционалната програма на един парцел с твърде сложна конфигурация, но съчетава най-сполучливо и майсторски новата сграда със съществуващия сецесионов шедьовър на Чиновническото застрахователно дружество по проект на корифеите на родната архитектура Георги Фингов, Никола Юруков и Димо Ничев. Куполът на това здание отдавна се е превърнал в знаков елемент от силуета на историческия център на София. Новопредлаганият "Гранд България" (всъщност без хотел, а с търговска, офис- и жилищна функция) от арх. Павел Иванов, се стреми да засенчи по детайл съседната сграда, да надскочи и смачка нейния символен купол като надхвърля драстично височината на съществуващата застройка.
Това вопиющо пренебрежение към миналото и даденостите на средата (ансамбловост, височина, силует по бул. "Цар Освободител", атмосфера и художествен стил, архитектурен детайл) е характерно за властващата днес парвенющина, която не се свени да лъже нагло, че ще запази естетиката на Гранд-хотел "България", като я модернизира и адаптира към стила на съвременния град. Обещанията за реставрация на автентичния образ са откровена манипулация. Един знаков комплекс, чиято сладкарница и концертна зала са били винаги фокус на столичния елит, един паметник на културата от национално значение ще бъде разрушен, за да се изгради на негово място по-голям търговски и офис център.
Търговците отдавна се разпореждат в храма на културните паметници у нас.
При такава крещяща липса на разбиране за стила на модернизма, за приемственост и за съвременност, каквито демонстрира проектът "Гранд България", и при перспективата откровен кич да доминира физически и духовно над булевард "Цар Освободител", ние се противопоставяме единодушно на описаното инвестиционно намерение и задаваме следните въпроси:
Съгласуван ли е проектът “Гранд България” от Националния институт за паметници на културата преди Българската агенция за инвестиции да вземе решение да му даде сертификат за Инвеститор Първи Клас ?
Съгласувана ли е идеята за “Гранд България” от Националния институт за паметници на културата преди да се разгласява в медиите ?
Ще допусне ли Главният архитект на София това непрофесионално архитектурно решение в историческия център на града в нарушение на нормативите и методологията за опазване на паметниците на културата?!

УВАЖАЕМИ СЪГРАЖДАНИ,
ДА СПРЕМ РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ТОЗИ КОЩУНСТВЕН ЗАМИСЪЛ !
ДА СПРЕМ ВАНДАЛСКОТО ПОСЕГАТЕЛСТВО ВЪРХУ ПАМЕТНИЦИТЕ НА КУЛТУРАТА В БЪЛГАРИЯ !

ДА СПАСИМ АРХИТЕКТУРАТА НА ГРАНД-ХОТЕЛ И КОНЦЕРТНА ЗАЛА “БЪЛГАРИЯ” на бул. “Цар Освободител” в София!

1.Добрина Желева Мартинс-Виана – д-р архитект, ЦА/ БАН, СУБ, ДОКОМОМО Интернешънъл
2.Петър Йокимов - ст.н.с. архитект, СУБ, ДОКОМОМО Интернешънъл
3.Константин Антонов - архитект
4.Ивайло Дичев – Проф. културна антропология, ФФ, СУ “Св. Кл. Охридски”
5.Диана Мишкова – Проф. историк, Център за академични изследвания
6.Тодор Кръстев - проф. д.а.н. архитект
7.Благовеста Иванова – Доц. изкуствовед, ВСУ „Любен Каравелов”
8.Милена Георгиева – ст.н.с.д-р изкуствовед, Институт по изкуствознание/ БАН
9.Анелия Касабова – ст.н.с. д-р историк, БАН, етнографски институт с музей
10.Регина Райчева – доц. д-р архитект, ЛТУ
11.Валентина Върбанова – д-р архитект, СУБ, ДОКОМОМО Интернешънъл
12.Албена Людмилова Иванова - н.с. д-р, Секция “Сравнително литературознание, Институт за литература, БАН
13.Анета Булант – Каменова – архитект, Ахитектрстудио Булант & Вайлцер, Виена, Австрия
14.Kлаус Вайлцер - архитект, Ахитектрстудио Булант & Вайлцер, Виена, Австрия
15.Адолф Щиллер - Архитект- университ. преподавател по архитектурно наследство, Университет по изкуствата в Линц, Австрия
16.Галина Иванчева - архитект, ДОКОМОМО Интернешънъл
17.Любинка Стоилова – д-р архитект, СУБ, ДОКОМОМО Интернешънъл
18.Петър Добрев - журналист, e-vestnik.bg
19.Наталия Семкова-Черешева - журналист
20.Надежда Кирова – археолог
21.Мария Линдарева – историк
22.Танче Петрова – фотограф
23.Георги Пенчев – реставратор
24.д-р Иван Ценов – лекар, БАН
25.Жечка Димитрова – преводач, БТА
26.Деница Кюранова - художник, Сдружение “Граждани за Лозенец”
27.Николай Савов – инженер, БМС “Продакшън”, Варна
28.Лидия Томчева – инженер
29.Васил Антонов – пенсионер
30.Татяна Димитрова – изкуствовед
31.Радан Миленов Кънев – адвокат
32.Елисавета Михайлова – редактор
33.Елена Богданова – Проф., ЛТУ
34.Мирослава Петрова – инженер, ЛТУ
35.Руженка Симеонова – библиотечен работник
36.Венета Калчева – архитект на частна практика
37.Тодор Ал. Обрешков – архитект
38.Невена Пенкова Гюрова - свободна практика
39.Димитър Пламенов Нанов – студент, ТУ Берлин
40.Александра Вадинска – архитект
41.Йорданка Кандулкова - д-р архитект
42.Емилия Кълева – архитект
43.Николай Стефанов Стефанов – архитект
44.Милица Викторова Гечева – студент
45.Гергана Наскова Стефанова – архитект
46.Стефан Николаев Стефанов – студент архитектура
47.Симеон Иванов – пенсионер
48.Филип Дудин – компютърен специалист
49.Константин Павлов – инженер
50.Филип Станимиров Стоянов - стр. инженер от Пловдив
51.Мариана Цонева – София
52.Стоян Янев – архитект, частна практика
53.Антон Малеев – инженер, БНК на ИКОМОС
54.Катя Юрукова – програмист, НИХМ
55.Кристиян Владиславов Христов – студент по социология, СУ “Св. Кл. Охридски”
56.Пламен Нанов – архитект
57.Диана Хаджиценева – архитект
58.Юлия Дилова – икономист
59.Тодора Янева – историк
60.Цветанка Шипкова - журналист

Повече информация:
http://komitata.blogspot.com/2007/10/blog-post_1095.html
http://www.stroitelstvo.bg/page.php?id=13