Уважаеми дами и господа народни представители и властимащи,


Потресени сме от прочетеното в статията „Софиянец участвал в световна педофилска мрежа” 26 юли 2006 / News.dir.bg, в която се посочва, че от дома на българина Д. Ш. „са иззети няколкостотин видеоклипа, филми и стотици компактдискове с педофилско съдържание. На тях се вижда как възрастни мъже изнасилват малки момиченца между 3 и 5 години. На някои от филмите невръстните жертви са с вързани ръце и крака, омотани с тиксо, а на други те са видимо упоени.”
Никак не сме успокоени от съобщеното в публикацията, че децата, с които са се гаврили, са от бившата ОНД и Далечния Изток, още повече, че тяхната самоличност най-вероятно е неизвестна. Напротив, силно притеснителен е факта, че жертви на такова издевателство са деца от слабо-развити държави, най-вероятно от социално слаби семейства, деца, оставени на произвола на съдбата. Като се има предвид, че нашата страна е на прага на прехода и все още плахо пристъпя по пътя на демокрацията, силно сме обезпокоени по повод на това, какво се прави за недопускането на педофилски постъпки, не само за наказването им, тъй като едва ли наказанието на дееца може да възстанови физическите и психически травми у едно беззащитно дете.
Самият факт, че българин участва под каквато и да е форма в педофилска мрежа, ни прави съпричастни и непримирими към всякакви прояви на това гнусно престъпление, още повече че самите ние сме родители и имаме невръстни деца.
Фактът, че у нас, в дома на български гражданин, са намерени технически носители на материали с педофилско съдържание, говори, че тук, в Република България има потребители на такъв вид порнография, т.е. хора опасни за нашите деца!
Справка в Наказателния кодекс /изм. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2005г./ показва шокиращата истина, вижте сами, на какво и колко евентуално ще бъде осъден задържания:
„Чл. 159. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г.) Който произвежда, разпространява, излага, представлява или продава съчинения, печатни издания, картини, филми или други предмети с порнографско съдържание, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба от хиляда до три хиляди лева. „
Тук трябва да направим уточнението, че ефективно наказание „лишаване от свобода” се налага обикновено на хора с предходна съдимост, т.е. ако извергът е с чисто съдебно минало и е безработен, примерно, то ще бъде осъден условно /ако изобщо делото стигне до съд/, а глобата..... – ами ще му бъде наложен минимален размер, разсрочен във времето на символични вноски, и това на фона на огромните печалби, които се трупат от разпространение на материали с педофилско съдържание!!??
Уважаеми политици, господа народни избраници, това не е репресия на закона, това е гавра с поругания живот на тези деца, с физическото и психическото им здраве, гавра спрямо всички граждани на Република България – родители и деца!
Настояваме за спешно приемане на промени в Наказателния кодекс /НК/ и Наказателно –процесуалния кодекс /НПК/, така че лостовете на държавата да се задействат срещу педофилите, а не в тяхна полза, като се има предвид сегашния формализъм на НПК. Настояваме за ефективни мерки, насочени към недопускането изобщо на извършването на това гнусно престъпление, отчитайки, че педофилията не е изолирано явление, а е свързана изобщо с гаранциите, които държавата дава за опазване неприкосновеността на нашите деца, независимо дали са в Република България или в чужбина. На всеки гражданин с будна съвест е ясно, че трябва да се подходи с комплекс мерки, включващи:
1. Ясно е, че жертва на подобни издевателства в 99 % от случаите стават деца, които са осиновени или направо продадени, жертви на трафик на хора, деца, които няма да бъдат потърсени от родителите си и съответно от полицията, деца, чиято съдба е на произвола на съдбата, затова:
- осиновяване на български деца от родители чужденци да се допуска само при сключени между двете държави договори за правна помощ и унифициране на мерки за защита на деца от всякакви посегателства;
- при осиновяване на българско дете от родители чужденци и то съответно живее извън Република България, на всеки 6 месеца социалната служба в страната по местожителство да изпраща на социалната служба у нас справка относно физическото и психическо състояние на детето, с която биологичните родители да могат при поискване да се запознаят и при констатиране на нередности, да се реагира адекватно от социалните служби в двете страни, като крайна мярка ще е отмяна на осиновяването и солидна парична санкция, за да не се допусне пък обратния ефект – детето да бъде „употребено” и върнато; за всички престъпления пък, извършени от осиновителите спрямо детето – съответно да им бъде търсена паралелно наказателна отговорност;
- при извеждане от Република България на деца от единия им биологичен родител, да се иска не само нотариално заверена декларация за съгласието на другия, както е сега по закон, а личното присъствие и на двамата, тъй като никак не са редки случаите на фалшифицирани декларации, което от своя страна благоприятства злоупотреба с правата на детето;
2. Задължителни ежемесечни посещения на педиатъра в дома, където живее детето /независимо от етническата му принадлежност/ при родителите си или осиновителите и при констатиране на условия на живот, заплашващи живота и здравето на лицето до навършване на 7 г. възраст – да се изготвя доклад до социалната служба, която да взема съответни мерки. Да има определени имуществени санкции, тъй като още от римското право до наши дни е известно, че най-„болезнената” санкция за човека е паричната. След започване на начално образование въпросните посещения да бъдат извършвани от класния ръководител – почин, който се прилагаше до преди навлизането на демокрацията и имаше своята ефективност. До 14 – годишна възраст – задължение за посещение при педиатър на всеки 6 мес., като последният извършва преглед с цел установяване има ли или не сексуално посегателство над детето. При подобна констатация – задължение за уведомяване на полицията.
3. Да се вмени задължение на родителите винаги да придружават децата си /те или упълномощено от тях лице, например бабата на детето/, ненавършили 12 –годишна възраст, както и последните да не се оставят сами в домовете си.
4. Още от детската градина, съответно и в следващите етапи на обучение и образование – периодично на малолетните на достъпен за тях език да им бъде обяснявано за разликите между мъжете и жените и за половата неприкосновеност на всеки един човек, независимо от възрастта му. Децата да бъдат специално обучавани за това как и на кого да сигнализират при опит за посегателства спрямо тях.
5. Промени в НК, НПК, Закон за изпълнение на наказанията:
А/ във всички състави на НК, касаещи сексуално посегателство срещу малолетни лица, вкл. този, касаещ видео- и др. материали с порнографско съдържание, предвидените видове и размери наказания да са:
- лишаване от свобода – минимум 10 г., като бъде определен фиксиран срок на ефективно излежаване на присъдата в затвор или психиатрично заведение /ако деецът е частично или изцяло невменяем/, който да е в размер най-малко 1/2 от определения минимален в съответния диспозитив; невменяемостта да не изключва наказателната отговорност;
- едновременно с лишаването от свобода – химическа кастрация на осъдения, за да сме сигурни, че няма пак да посегне на невинно дете след излежаване на присъдата;
- кумулативно с лишаването от свобода и кастрацията – драстични имуществени санкции;
- колкото по-малко е детето – толкова това да се смята утежняващо отговорността обстоятелство;
- да се инкриминира и самото държане на технически носител на материал с педофилски кадри, като тази форма на изпълнителното деяние бъде добавена в състава на чл. 159 НК. Нормален психически и не-опасен за обществото човек, не би могъл да остане непримирим към такова гнусно насилие над малки деца; в този смисъл считаме, че това никак не е крайна мярка, напротив - това е подтик към активна гражданска позиция и непримиримост към педофилията;
- да се инкриминира участието на практикуващ лекар медик, който е оказал медицинска помощ на дете, станало жертва на педофилия, но който не е съобщил на органите на реда за констатираното от него;
Б/ така, както има глава 20 раздел 1 от НПК „Особени правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от непълнолетни”, така да има глава за „Особени правила за разследване на дела за престъпления по чл-149-159 НК спрямо малолетни”! Тъй като смисълът на репресията на закона е да се защити едно беззащитно дете от брутално посегателство като педофилията, то нека бъде променен именно в така новосъздадения раздел в НПК принципът за невиновност по следния начин:
- заподозреният в сексуално посегателство над малолетно лице във всички форми на съучастие и етап от престъпната дейност от подготовката до разпространението на порнографски педофилски материали, да бъде считан за виновен до доказване на противното, като тежестта на доказване е на защитата, не на обвинението! Тук това изключение от правилото е напълно оправдано с оглед спецификата на педофилията и като изхождаме от цитираната в началото на петицията статия – едно беззащитно 3 г. дете, упоено и вързано в ръцете на сексуален насилник, дете, което поради крехката си възраст не е способно да даде годни свидетелски показания, насилник, който остава анонимен и от порнографските записи най-вероятно не може да бъде разпознат и да му бъде търсена наказателна отговорност, дете, оставено на произвола на съдбата, най-вероятно с неизвестна самоличност и с физически и психически травми за цял живот!!! Ето заради всичко това, господа управници, трябва да се положат усилия най-вече да не се стига изобщо до такива издевателства!
- невменяемостта да не е основание за отпадане на наказателната отговорност – напротив, по отношение на такъв престъпник да се прилага цялата тежест на закона, с изключение на излежаването на присъдата в затвор, като в случая да е в психиатрично заведение, вместо в местата за лишаване от свобода;
- при уличаване на лица, участващи под каквато и да е форма в престъпленията по чл.149-159 НК раздел 8 „Разврат”, да се взема най-тежката мярка за неотклонение, а именно „задържане под стража”;
- специално за осъдените за педофилия, вкл. участието под каквато и да е форма в разпространението на такива материали, да не се приспада от срока на наложеното наказание лишаване от свобода, времето, което престъпникът е отработил в затвора; също така да не бъдат пускани в домашен отпуск;
6. В САЩ и още 70 държави отдавна е създаден и доказал своята ефективност т. нар. анонимен телефон, който настояваме да бъде въведен и в Република България. Същността на това начинание е следната:
- телефонът е безплатен и денонощен;
- на него всеки може да се обади и да съобщи за извършено престъпление, без да бъде разкарван по институции като свидетел, съответно без да се подлага на риска да бъде заплашван и тероризиран по какъвто и да е начин с цел сплашване от извършителя на престъплението; без подалият сигнала да бъде упоменат въобще в материалите по делото;
- правоохранителните органи сами търсят и намират доказателства за съобщеното престъпление, като при потвърждаване на сигнала, на този, който го е дал, се полага парична награда;
- с цел гарантиране опазването на самоличността на подалия сигнала, същият при обаждане съобщава само номер на банкова сметка;
- този анонимен телефон е доказал своята ефективност с разкриваемост над 80 %, цифра, която говори сама по себе си;

Уважаеми управници и властимащи, нека предложенията в тази петиция не са само част от предизборни платформи и гръмки йезуитски изказвания по медиите. Нека не чуваме поредните оправдания за рехав бюджет, нито за пречки в закона – и двете са с основно предназначение да служат на обществото, в частност на всеки гражданин. Нека законът бъде моделиран така, че да пази гражданите на държавата, а не да поощрява престъпниците с формализма и мудността си.

Като родители ние изпълняваме своите задължения да родим и отгледаме здрави и щастливи деца.

Господа управници, ваш ред е да изпълните задълженията си – по гарантиране на правовия ред в Република България!