Всички помним учителските стачки от есента на 2007 година. Всички помним десетките хиляди учители, които протестираха по улиците на своите градове и се бореха за по-добри условия на труд.

Всички сме съгласни, че учителите заслужават достойно заплащане! Но, вярваме, всички сме съгласни, че децата ни заслужават достойно образование! Законодателят е помислил за това и е гарантирал това право в Основния закон – Конституцията на Република България. И в същото време е заложен капан, който завърта омагьосания кръг и връща всичко в изходна позиция. Защото законът не е приравнил учителската професия към онези обществено значими професии, чиито представители нямат право да стачкуват ефективно!

Всички бяхме свидетели как, обеднинени от Синдикатите, учителите упражниха своето гражданско право на протест. Ние, от своя страна, също имаме граждански права. От тази позиция се опитваме да се преборим за промяна в законодателството. Настояваме за промяна в Закона за уреждане на колективните трудови спорове. Нека образователните услуги бъдат включени в кръга на общественозначимите професии, чието упражняване трябва да бъде минимално осигурено по време на стачка.

Защото в България има милион и половина деца, а повече от 2/3 от тях са в училищата и детските градини. Как ли са се чувствали най-малките, на които беше трудно да се обясни защо няма да ходят толкова време на училище? Защото има едни стотици хиляди ученици, които също ще запомнят завинаги миналата есен.

А нима те, децата ни, заслужаваха да им се случи това?

Какво загубиха първокласниците, седмокласниците и завършващите в решаващата учебна година на своя живот?

И дали ще я запомнят с добро?

45 дни стачка от 180 учебни дни в година?

Защо системата обуславя възможността при една евентуална стачка на учителите бъдещето на нашата страна да остане без подсигурено обучение, без онзи минимум, който би трябвало да е основата на интелектуалното израстване.

Комисията за защита от дискриминация има правомощията по Закона за защита от дискриминация да препоръча да бъде внесена такава промяна. В сигнала ни до нея се казва, че според нас действията на преподавателите по време на стачните действия през есента на 2007 година дискриминираха засегнатите от стачката ученици и техните родители по няколко признака:

Дискриминационен признак “обазование”
Децата и родителите са лишени от свободен избор на училище, тъй като е отнето правото им на достъп до безплатното образование в държавните и общински училища, които те са избрали.

Дискриминационен признак “имуществено състояние”
Децата, чийто родители нямат финансови възможности да ги запишат в частни училища, са потърпевши от стачката спрямо децата, чийто родители имат финансов ресурс децата им да учат в частни училища. Съответно децата от държавните и общинските училища са в по-неблагоприятна ситуация спрямо връстниците си от частните училища, които не стачкуваха, и децата имаха предимството да усвояват нормално учебния материал.

Дискриминационен признак „семейно положение“
Тук основанието е, че родителите, които не са в състояние да отглеждат своите деца целодневно, а по време на стачката им се налага да го правят, са поставени в по-неблагоприятно положение от родителите, които могат да осигурят такова отглеждане - имат домашна помощница или разчитат на помощта на свои роднини.

Всичко това доведе до лишаване на децата от гарантираното им от чл.53, ал.1 от Конституцията на Република България право на образование. По-конкретно – конституционно гарантираното право на безплатно основно и средно образование в държавните и общински учебни заведения.

Още веднъж ще подчертаем, че точно заради всичко това настояваме да бъде променен Законът за уреждане на колективните трудови спорове! Искаме образователните услуги да бъдат включени в кръга на общественозначимите професии, чието упражняване трябва да бъде минимално осигурено по време на стачка! Вие можете да ни подкрепите!