Основна цел на настоящата петиция е осигуряване по законодателен път на възможността във всички обществени заведения, субсидирани от държавния и общинския бюджет (като болници, детски градини, училища, студенстки столове, затвори и др.) да се предлага вегетарианска храна на лицата, които пожелаят такава. Настоящата ситуация налага извода, че на практика държавата дискриминира и потъпква конституционните права на вегетарианците, като не уважава правото им на свободен избор на храна, и те са изправени пред реалната ситуация да гладуват във всички тези обществени заведения, които в крайна сметка се финансират от техните данъци. Съгласно чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България, не се допускат никакви ограничения на правата, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Чрез липсата на законодателна уредба, чрез инертността на институциите на държавата, се допуска дискриминация на всички български граждани, които са вегетарианци по убеждение или религиозна принадлежност, като реално се ограничава тяхното право на нормален достъп до обществени и здравни услуги.

Към настоящия момент във всички обществени заведения, субсидирани от централния или от общинския бюджет, се предлагат храни, които не са вегетариански. Нормативната база, даваща основа за определяне на режим за хранене е базирана основно в Закона за здравето и в подзаконовите нормативни актове към същия закон. На практика, по отношение стандарти за здраве и здравословен статус, същата нормативна база е тотално морално остаряла, като не са актуализирани изискванията за здравословно и пълноценно хранене в съответствие с модерните, съвременни изследвания в тази област.

Основен за разглеждания проблем е фактът, че всеки вегетарианец, бил той пълнолетен или дете, е изправен пред реалната опасност да гладува когато попадне в същите обществени заведения. Друга реална опасност, пред която са изправени вегетарианците, попаднали в обществените заведения, е тази от токсичен шок и натравяне при евентуална консумация на месо или месни продукти. Изследванията и практиката показват, че след продължителен период от липса на консумация на месо или негови производни продукти, последните предизвикват силен токсичен шок в организма отвикнал от приема им. Тази опасност с особена сила се отнася за децата във вегетариански семейства, които биха могли да бъдат подведени от служителите в детската ясла или градина. Показателите за здравния статус на същите деца е най-често много по-висок от на повечето деца на същата възраст невегетарианци, независимо от комплексността на влиянията, оказали се причина за този факт. Но все пак за същите деца стои открита опасността от остро хранително натравяне при случаен или манипулиран прием на месо и месни продукти в обществените заведения. Последното лесно би могло да се избегне, ако Държавата предприеме законодателни мерки за легализирането и приемането на един безспорен факт – вегетарианците и техните деца са нормални, здрави хора, които са избрали да се откажат от определени хранителни навици в полза на здравословен начин на живот или с друга хуманна цел. Към настоящия момент поради липсата на законодателна уредба и реалното нарушаване на човешките им права, много родители вегетарианци са принудени да не записват децата си в детски градини или ясли. Аналогично е положението и с болничните заведения, където все още цари едно остаряло разбиране за нормално здравословно хранене. Всеки вегетарианец попаднал в такова заведение е реално заплашен от гладуване, въпреки че тези заведения се издържат от здравните осигуровки или такси на същите хора – пълноправни български граждани, избрали да не консумират месо.

Съгласно чл. 52 от Конституцията на страната, държавата закриля здравето на гражданите. Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ. Същевременно, съгласно чл. 14 във връзка с чл. 47 от Конституцията, децата са под закрилата на държавата и обществото, като държавата подпомага тяхното отглеждане. Описаната ситуация налага извода, че е налице нарушаване човешките права на всеки вегетарианец в страната, тъй като на основата на убеждение или вероизповедание, на същия се ограничават правата на свободен достъп до медицинска помощ, а държавата реално пречи при отглеждането на неговите деца, излагайки на риск здравето им в детските или болничните заведения, неосигурявайки им нормално хранене.

Във връзка с изложения накратко по-горе проблем и с цел прекратяване на погазването на човешките права на един все по-широк кръг от български граждани, подехме тази инициатива за подписване на Петиция за включването на вегетарианска храна в менюто на всички обществени заведения, субсидирани от държавния и общинските бюджети. Надяваме се по този начин да спомогнем за преодоляването на съществуващото сега положение, което е от съществено значение за множество български семейства.